Брачният договор и ролята на нотариуса

 

Семейният кодекс от 1985г. не можа да откликне на сложните човешки взаимоотношения и бързо променящият се свят. Неговите норми не бяха релевантни за 21 век, което наложи радикална промяна в семейното законодателство.

На 23.06.2009г. бе обнародван в „Държавен вестник“ новият Семеен кодекс. С това  завърши процеса по обновяване на българското семейно право.

Революционното в новия кодекс е възможността за избор на имущественобрачен режим и въвеждането в българското семейно право на брачния договор.

Чл.18 ал.1 от СК гласи : Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:

  •             1. законов режим на общност;
  •             2. законов режим на разделност;
  •             3. договорен режим.

Брачния договор е основна част от реформата и се налага заради динамиката и разнообразието на отношенията в новото време. Брачните отношения се развиват в дълъг период от време, през който e вероятно много неща от живота на двамата съпрузи да се променят. Поради това е добре още отначало да има яснота по основни въпроси, свързани с техните имуществени отношения, както по време на брака, така и при неговото евентуално прекратяване чрез развод.

Сключва се между мъж и жена с оглед предстоящо сключване на брак или между съпрузи, с който се уреждат имуществените права и задължения между тях, свързани с брака, както и с неговото евентуално прекратяване. Нотариусът има основна роля при валидизирането на договора  тъй като брачният договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Смисълът от заверка на съдържанието е, че в този случай нотариусът е длъжен да се убеди в неговата законосъобразност, т.е. налице е един предварителен контрол, с който се избягват до известна степен последващи спорове относно действителността на договора. Също така нотариусът е длъжен да съхранява оригинален екземпляр от заверения договор, което дава по-голяма сигурност. Заверката на договора може да бъде направена от всеки нотариус.

Важно е също, че той трябва да се сключи лично от страните. Законът не допуска представителство чрез пълномощник.

Страните по брачния договор трябва да бъдат лица от различен пол. При нарушаване на това изискване бракът е нищожен. Същото следва да важи и за брачния договор.

Когато брачен договор се сключва между мъж и жена по време на брака, те трябва да удостоверят пред нотариуса качеството си на съпрузи чрез представяне на удостоверение за сключен граждански брак.

Когато брачен договор се сключва между мъж и жена, които предстои да встъпят в брак, това тяхно намерение не подлежи на установяване. То се предполага от факта, че жалеят да сключат брачен договор.Дали наистина ще сключат брак и кога, е без значение за валидността на сключения договор. Същото се отнася и до евентуално наличие на пречки за брак – нотариусът, който удостоверява подписите и съдържанието на договора, няма задължение да проверява годността на страните да сключат брак. Той проверява само тяхната дееспособност, с оглед сключването на брака.

Сключеният брачен договор се отразява в акта за брак въз основа на удостоверението издадено от нотариуса и в регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенция по вписванията.Тези действия не представляват елементи от фактическия състав на брачния договор, а целят информиране и защита на третите лица.

Когато с брачния договор се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти, той се заверява от нотариус, в чийто район на действие се намира имотът. Ако имотите са повече от един и се намират в районите на действие на различни нотариуси, то нотариалното удостоверяване се извършва от един от тях по избор на страните. В тези случаи договорът подлежи на вписване в имотния регистър.

В съдържанието на договора страните са свободни да уредят отношенията си по начин, какъвто намерят за добре, стига уговорките да не противоречат на закона и добрите нрави.За неуредените в договора въпроси се прилага субсидиарно законовият режим на общност.

Все пак има някои ограничителни рамки :

За да бъде един договор „брачен“ трябва да има уговорки по първите четири точки на чл.38 ал.1, а именно :

  •            1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
  •            2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
  •            3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
  •            4. участието на страните в разходите и задълженията;        

Брачния договор не може да съдържа само сделки между съпрузите, защото ще бъде нищожен и ще се приеме за средство за заобикаляне на формата. Не може да има уговорка за предбрачно имущество да стане семейна имуществена общност, както и уговорка за случай на смърт, защото това би било чисто завещание.

Трябва да се има предвид, че сключен брачен договор преди 2009г. в чужбина не произвежда действие в България.

Брачният договор може да се прекрати по взаимно съгласие или по съдебен ред ако настъпят съществени промени в обстоятелствата и някой от съпрузите подаде иск за развалянето му поради изключително застрашаване на интересите му.

Брачният договор и ролята на нотариуса
Рейтинг: 5.0 5 Гласували: 3