Съгласно промените в ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА и по специално в новия чл.21а ал.1 в сила от 01.03.2018, преводите ще се заверяват в нотариалните кантори на територията на цялата страна, а не както до сега от централното управление на Министерството на външните работи в София. По този начин отпада необходимостта преводачите да изпращат преводите до МВнР или да пътуват до София с цел те да бъдат удостоверени. Цената на заверката в МВнР е 15 лв за обикновена услуга/4 работни дни/, 22,50 лв за бърза услуга/8 работни часа/ и 30 лв за експресна услуга/4 работни часа/.
От 01.03.2018 заверката е 6 лв с ДДС при всеки нотариус, колкото е обикновената заверка на подпис, като става на момента. Това важи само за документи от чужбина, целящи да породят действие в България. В обратния случай се минава по стария път – през МВнР при техните цени и срокове.
Чл. 21а. (1) За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2.
(2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва.
Целта е да се облекчи адмминистративната тежест за гражданите и бизнеса, както и за самите физически и юридически лица занимаващи се с преводаческа дейност.
За да бъде гарантирана правната сигурност, всеки преводач трябва да представи пред нотариуса документ доказващ, че той наистина има тази правоспосбност и присъства в списъка на лицата , които извършват преводи към МВнР по чл.18 ал.1 от Правилника.
Чл. 18. (1) Министерството на външните работи поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация. Включването на лица в списъка, условията на които следва да отговарят тези лица, както и правилата по поддържане на списъка се възлагат на Министерството на външните работи.
(2) При включване на едно лице в списъка по ал. 1 дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи издава потвърждение, съдържащо пореден номер и идентификационни данни, включително ЕГН.
Въпросният документ по чл.18 ал.2 с който преводача се легитимира изглежда по следния начин :
Още полезна информация по темата можете да видите на сайта на МВнР тук